Вентилацията най-общо представлява съвкупност от мероприятия, чрез които се поддържа чистотата и подвижността на въздуха. Чрез вентилацията се постига в мястото на пребиваване на хората въздушната среда да не съдържа вредни газове, пари или прах с над пределно допустимата концентрация (ПДК). Вентилационната инсталация представлява комплекс от съоръжения (вентилатори, филтри, нагреватели) и елементи (въздухопроводи, вентилационни решетки, дроселиращи устройства, шумозаглушители), чрез които се реализира вентилацията.

В зависимост от вида на вентилацията има локална, общообменна и смесена.

Локалната е тази която се монтира при източник на вредности (миризми, прах и др.). Най-простият пример за локална вентилация е кухненския абсорбатор.

Общообменната вентилация е тази която подава и изсмуква въздух от обема на помещението. Във всяко заведение има или поне трябва да има такава вентилация.

Смесената вентилация е вентилация при която има едновременно общообменна и локална вентилация в едно помещение.

В зависимост от начина на постигане има естествена и механична (принудителна) вентилация.

Естествената вентилация се нарича още аерация и се осъществява под влияние или на вятър или на температурна разлика.

Мехачната вентилация се осъществява от създаване на налягане в системата посредством вентилатор.

Във всички помещения или зони, в които има отделяне на вредности и/или няма възможност за естествено проветрение е необходима вентилация. Вентилацията е необходимост, а не просто изискване на закона или наредбата при заведения, производства, сгради и др.

При избора на вентилатор трябва да се отчетат необходимият въздушен дебит, статичното налягане, дължината и конфигурацията на въздуховодите, нивото на шум, предназначението на помещението и условията на работа.

ВЕНТО-К предлага различни видове вентилатори, включително канални, центробежни, осови, покривни и битови вентилатори.

Климатизацията е процесът на охлаждане и намаляване на влажността на въздуха в затворена среда с цел постигане на топлинен комфорт.

Това съкращение идва от английския термин Coefficient Of Performance. На български език това се превежда като коефициент на трансформация и означава каква енергия (при климатиците най-често електрическа) е използвана и каква е придобита. Този коефициент се отнася само, когато климатика работи в режим на отопление.

BTU е единица, която се използва за обозначаване на мощността на климатичните системи. На пазара най-често се срещат модели с 9 000, 12 000, 18 000 и 24 000 BTU.

Не е правилно изборът да се прави само по квадратура. При необходимост от точен избор трябва да се вземат предвид всички характеристики на помещението.

Изборът на климатик не трябва да се основава единствено на квадратурата на помещението. Важни фактори са височината на тавана, изложението, размерът на прозорците, топлоизолацията, броят на хората и предназначението на помещението.

Правилно оразмереният климатик осигурява необходимия комфорт, работи по-ефективно и може да поддържа желаната температура с по-нисък разход на електроенергия.

Инверторният климатик регулира производителността на компресора според необходимото натоварване. Вместо постоянно да работи на максимална мощност и да се включва и изключва, системата може да променя производителността си според условията.

Това позволява по-стабилна температура, по-комфортна работа и потенциално по-ниска консумация на електроенергия.

SEER е показател за сезонната ефективност при охлаждане, а SCOP – за сезонната ефективност при отопление. Колкото по-високи са стойностите, толкова по-ефективна е системата при съответния режим.

Отоплението представлява процес на поддържане на желана и комфортна температура в помещенията през студените периоди от годината. Отоплителната система компенсира топлинните загуби на сградата, като подава необходимото количество топлинна енергия.