Вентилацията най-общо представлява съвкупност от мероприятия, чрез които се поддържа чистотата и подвижността на въздуха. Чрез вентилацията се постига в мястото на пребиваване на хората въздушната среда да не съдържа вредни газове, пари или прах с над пределно допустимата концентрация (ПДК). Вентилационната инсталация представлява комплекс от съоръжения (вентилатори, филтри, нагреватели) и елементи (въздухопроводи, вентилационни решетки, дроселиращи устройства, шумозаглушители), чрез които се реализира вентилацията.

В зависимост от вида на вентилацията има локална, общообменна и смесена.

Локалната е тази която се монтира при източник на вредности (миризми, прах и др.). Най-простият пример за локална вентилация е кухненския абсорбатор.

Общообменната вентилация е тази която подава и изсмуква въздух от обема на помещението. Във всяко заведение има или поне трябва да има такава вентилация.

Смесената вентилация е вентилация при която има едновременно общообменна и локална вентилация в едно помещение.

В зависимост от начина на постигане има естествена и механична (принудителна) вентилация.

Естествената вентилация се нарича още аерация и се осъществява под влияние или на вятър или на температурна разлика.

Мехачната вентилация се осъществява от създаване на налягане в системата посредством вентилатор.

Във всички помещения или зони, в които има отделяне на вредности и/или няма възможност за естествено проветрение е необходима вентилация. Вентилацията е необходимост, а не просто изискване на закона или наредбата при заведения, производства, сгради и др.

Климатизацията е процесът на охлаждане и намаляване на влажността на въздуха в затворена среда с цел постигане на топлинен комфорт.

Това съкращение идва от английския термин Coefficient Of Performance. На български език това се превежда като коефициент на трансформация и означава каква енергия (при климатиците най-често електрическа) е използвана и каква е придобита. Този коефициент се отнася само, когато климатика работи в режим на отопление.